понеделник, 27 август 2007 г.

"Състояние на страх": съвременното общество.

И така, по време на нощното си бродене из джунглата на съвеменнното общество, наречена Нет, попаднах на нещо, което отразява моите възгледи за живота максимално точно (от намереното досега). Следователно сега с вас ще си задаваме въпроси, правилните отговори могат да ви донесат изпиването на една "Bloody Mery" в моя компания.
http://www.sfx.co.za/documents/A%20Nation%20of%20Cowards.pdf
И така, в какво се е превърнало съвременното общество?
В плащачи на Данегелд. "Датското злато" е историческият пример за откуп с пари срещу насилието-датчаните го плащали на викингите, за да не ги грабят. Проблемът е, че когато платели на някой, останалите се насочвали натам с идеята, че там има пари, които могат да се вземат-по единия или по другия начин. Как мислите, защо е станало пословично като провален опит за спиране на нападателите, като им се плати?
Това не значи да се правите на герои, когато ви извадят оръжие на улицата, ако ви искат само пари. Значи само да знаете, че същият този човек е вероятно да повтори. Или да стане ангъл и да писак още. Точно затова трябва да поставите границата някъде и да не я мърдате оттам. Има неща, които не е желателно да приемате, дори за да запазите скъпоценния си живот-или псоел може да не ви се струва толкова скъпоценен!

"Аз, разбира се, не харесвам смъртта. Има неща, които не харесвам още повече от смъртта. Следователно, понякога ще рискувам живота си, за да избегна тях."
Мен-цзъ, китайски философ, свободен превод на цитата.


Приятен Лов!

четвъртък, 16 август 2007 г.

Пост втори: виж СТРАХ-а!

За начало, поздрав с една от любимите ми песни на "Ария"-готин руски рок:)!


УЖАС И СТРАХ

Музыка - В.Дубинин
Слова - М.Пушкина

Я уйду под утро
Но уйду не насовсем
След от слез припудри
Отдохни в объятьях белых стен
Я качал тебя еще в колыбели
Ты - ангел, ты - ангел во плоти!
Годы вдаль летели, но
Спутника вернее не найти...

Я с тобой наяву и во снах
Я в твоих отражаюсь глазах
Я сильнее Любви
И хитрее Судьбы
Поцелуй мой как лед на губах
Я твой ужас и страх!

Я твоей душою владею
Тело мне подчинено
Мне не надоело пить
За тебя тягучее вино
Ты боишься даже собственной тени
Боже мой, боже мой, боже мой, это - экстаз!
Жаль, что смерть изменит все
Разлучив коварно нас...


Ако се замислите над този текст, ще разберете много за страха и как да се справите с него. Не казвам да се лишите от него-това не е дори желателно, страхът е хубаво чуство, ако не му позволите да ви котролира. Целта му е да ви пази живи-както си личи и от последния куплет.
Въпросът е-искате ли да погледнете страха в очите?
Ако искате-можете. Но тогава ще трябва да приемете всички последствия и да се справите с всички изникнали въпроси при истинския вид на страха. Помислете как ще ви промени това спрямо околните. Ако решите, че ви е по-удобно да си продължите да живеете със страха на заден план (тоест без да го контролирате активно)-недейте да се вглеждате в него. Всеки има право на своя избор и не е казано, че има единствено правилен. Изберете това, което подхожда за вас.
Аз? Какво за мен? Аз отивам да слушам песента отново!

сряда, 15 август 2007 г.

Пост първи: вкусът на кръвта!

Създадох си блог. Пак. Ако ми омръзне, и този ще изтрия, прецеденти колкото искате.
Е, на ново място сме, (бесссценно,) значи сигурно има свежа кръв...така де, нови хора, с които да се запознаем, исках да кажа. Не знам как ми се изплъзна от устата, при условие, че всъщност това цялото го печатам.
Добре заварил на всички мои познати, които вече са тук и на всички, с които станем познати. На останалите едва ли им пука дали ги поздравявам, така че нищо не ми пречи да поздравя и тях.
Хайде, от следващият път ще мисля за какво да пишем.