И така, по време на нощното си бродене из джунглата на съвеменнното общество, наречена Нет, попаднах на нещо, което отразява моите възгледи за живота максимално точно (от намереното досега). Следователно сега с вас ще си задаваме въпроси, правилните отговори могат да ви донесат изпиването на една "Bloody Mery" в моя компания.
http://www.sfx.co.za/documents/A%20Nation%20of%20Cowards.pdf
И така, в какво се е превърнало съвременното общество?
В плащачи на Данегелд. "Датското злато" е историческият пример за откуп с пари срещу насилието-датчаните го плащали на викингите, за да не ги грабят. Проблемът е, че когато платели на някой, останалите се насочвали натам с идеята, че там има пари, които могат да се вземат-по единия или по другия начин. Как мислите, защо е станало пословично като провален опит за спиране на нападателите, като им се плати?
Това не значи да се правите на герои, когато ви извадят оръжие на улицата, ако ви искат само пари. Значи само да знаете, че същият този човек е вероятно да повтори. Или да стане ангъл и да писак още. Точно затова трябва да поставите границата някъде и да не я мърдате оттам. Има неща, които не е желателно да приемате, дори за да запазите скъпоценния си живот-или псоел може да не ви се струва толкова скъпоценен!
"Аз, разбира се, не харесвам смъртта. Има неща, които не харесвам още повече от смъртта. Следователно, понякога ще рискувам живота си, за да избегна тях."
Мен-цзъ, китайски философ, свободен превод на цитата.
Приятен Лов!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
16 коментара:
В XXI-век естественият подбор трябва да бъде прекръстен на дигитален такъв.
Ако можеш, бъди малко по-конкретен. Така не е ясно дори отношението ти към поста. При това положение, този коментар мога да го изтрия просто от скука. Промяна от това в блога ми няма да настъпи:).
Все пак, изчаквам разясненията ти. Иначе-напоследък нещо ми е скучно, така че и да се позабавлявам мога!
Много добре формулирана и въздействаща мисъл. Само че не е задължително всички да мислим по един и същи начин. Просто заради спора, мога да подкрепям тезата, че може пък да има хора, за които животът да е най-ценното. И мисля, че бих могла и да я защитя тази теза :)
във всеки един момент ценните неща се променят - зависи какво точно те застрашава и всяко решение, което взимаме и вярно за момента на взимането му...просто всяка една минути е различна, това е, днес се страхувам за живота си, утре за здравето си, след това за работата си, за парите си, а пък после за дядо ми и баба ми - все важни за момента страхове:) добър ден!
Nousha, разбира се, че има такива хора. Въпросът е, че понякога готовността да направиш всичко не е достатъчна, за да оцелееш-някои екземпляри просто ще вземат всичко и ще поискат още. Виж пример а с Данегелд и ми кажи какво правиш тогава?
Още не съм стигнал до коментара след какви неща животът няма да ви се струва толкова скъпоценен. Има време:).
Аз мога да ти кажа в какво се е превърнало днешното общество. В една красива ябълка, сочна и озряла отвън, с красивите си думи за всеобщ мил, за справедливост, за обезоражаване, за една по-глобална нация, за защита на природата, за помагането на страните от третия свят, все красиви думи, все красива външност. А вътре сме едно прогнило общество, разкапващо се от собствената си алчност и ненаситност. Красива, сочна ябълка, червива и гниясала от вътре. Това е днешното общество.
Дотук добре-изразила си мнението си пределно ясно:).
Какво според теб трябва да се направи, за да се коригира това? И разбира се, как го виждаш практически:)!
То ако имаше решение на тоя броблем и то изпълнимо такова... Щеше да е много хубав света. Но за да се промени това самото мислене на хората трябва да се пормени. На Земята има миларди животински видове и всички те до един се приспособяват към околната са срида. Само ние се опитваме да приспособим околната среда към нас, опитваме се да променим реалността за да ни е по-изгодна и с това съсипваме планетата си. Докато хората са толкова егочентрични, че сами разрушават собствения си дом и то необратимо, надали нещо изобщо може да се направи. Да не говорим за политиката ни. Толкова е сбъркана. Винаги ще има жадни за власт хора, които ще тъпчат и мачкат останалите без дори да им мигне окото. Такъв е света, така сме устроени. Аз нямам разрешение за този промбел, няма как да имам. За скромните си 20 години на тази земя съм успяла да променя мисленето на много хора, но нито така драстично нито пък чак кой зоне колко глобално.
Колко негативизъм-почти може да си помислиш, че моят блог предразполага към такова отношение;).
Всъщност, животинските видове също променят околната си среда-например останалите животински видове. Това, което им липсва, е способността да го правят целенасочено и мащабно.
Идеята ми е, че решението е точно това, което си дала ти-трябва да се проемни мисленето на хората. Например, трябва да се научат на отговорност, самоуважение и други сложни думички. А първата стъпка е да се научат да преодоляват страха, с който ги контролират. Всъщност не-първата стъпка е да осъзнаят, че ги контролират и то по анчин, който не е "за тяхно добро". Тогава вече може и да се размърдат, евентуално.
Как да стане това, вече е отделен въпрос, на който няма еднозначен отговор:)!
Не, бъркаш негативизъм с моя суров реализъм. аз съм реалист. занм, че няма как да се промени толкога глобално и толкова в дълбочина психиката на масите.
На думи нещата звучат толкова лесно, така естествено, но на практиа са невъзможни. Обществото отново и отново доказва, че не би могло да се отърси от страха си, нито от единиците които го контролират.
На това му викам негативизъм точно- а суровият реализъм ми звучи смешно като израз, най-големите реалисти, които познавам, никога не биха го използвали.
Впрочем, аз не говоря за хората като цяло. Който тръгне да променя обществото за негово добро, свършва като тиранин. Брой го за аксиома.
Всеки, обаче, може да промени себе си-и ако достатъчно хора опитват, практиката показва, че и останалите се опитват да ги следват, просто защото им се налага.
Сега въпросът е, как може човек да се научи да преодолява страха си индивидуално-аз си имам своя рецпета, но сиакм да чуя вашите!
Страхът ли? Преодолявам го с инат. Проста рецепта. Молитвата за страх също помага. А и подкрепа от приятели не вреди. Въпреки че малко или много със страха си винаги съм се справяла сама.
Де да знам какво правиш тогава (примерът го видях, но нарочно игнорирах). Като видиш, че плащаш, а те искат още, ако си човек, какъвто аз бих искала да съм, си казваш "@#$@" и а/ се организираш и им трясваш един, при което те може да те попилеят; б/ си теглиш куршума. Просто няма идеален изход, притиснали са те до стената. Което, до колкото разбирам, до някаква степен се приплъзва с твоя пост. Обаче ключовата дума в този ракурс за мен не е страха, а оцеляването. Колкото и да са преплетени, те понякога се разграничават. И друга поанта е интересното положение на нашия вид, чийто инстинкт за оцеляване понякога е засенчван от абстракции. Това е обратната страна на предишния ми коментар, да. Но говорейки за съвременното общество, искаш да кажеш, че страхът надделява масова над абстрактните ни понятия?
Rimikari,
молитвата за страх и инатът са добри идеи (като се има предвид ника ми, оставаше друго да кажа...). Помощта от приятели-също. За мен обаче ефективният план за действие си остава най-доброто решение.
nousha,
Страхът надделява масово над абстрактните ни понятия. Това не значи, че много хора си го признават, или дори го осъзнават-просто си намират рационално обяснение за това, което искат да направят.
И да, точно обратната страна искам да покажа, защото само тогава осъзнаваш какво и защо го правиш.
А какво правиш при ситуацията, която описах-не е интересно, най-вероятно е да те попилеят. Всъщност, понякога това си остава единственият рационален избор, но това е друг въпрос (и за щастие, не се случва толкова често).
Възможно е. Не знам. Не мога да си позволя да кажа "ние" (поне сега, когато се контролирам, иначе ми се случва да абсолютизирам) при положение, че не съм се подлагала на тест кое ще надделее. Нито имам основа да говоря за останалите хора. Проблемът ми в момента е, че основното в темата ми се изплъзва много вбесяващо. Нищо, някой друг път ще разбера по-добре какво си искал да кажеш :(
Ок, чакаме да разбереш и да коментираш. Ако сам кажа, не е толкова интересно.
А това е една от целите на блога, освен да стимулира размисъл у читетелите.
Публикуване на коментар