По-точно, избирам в моемнта темата на следващия си пост. Колебая се между музика и психология, за да съм по-конкретен и да ви дам насоки.
Някой да има предпочитания? Особено се интересувам за какво им се лафи на "редовните ми читатели":).
А сега стига толкова, че този пост стана много дълъг като за понеделник. Дори прекалено:)!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
9 коментара:
Може да пробваш да постесниш малко кръга на избор, защото музиката е бая обширна област има безброй теми, а психологията пък да не говорим.
И понеже моята скромна особа е Близнаци, което значи не раздвояване ама твръде дълбоко разслояване на личноста, това ще рече че в зависимост от момента и настроението би ми се говорило за различни теми.
Много помогнах в избора нали?
Като цяло би ми се говорило за най-разнообразни неща, включителон и музика и психология. Доста бъбриво същество съм.
Но, може ли леко да се отклоня от темата и да те питам един личен въпрос?
Абсолютно полезно, все така да се стараеш!
Питай смело, тази тема е пусната за разнообразие, както си личи. Не виждам причина да се притесняваш при това положение, но се надявам въпросът да е интересен!
Не знам до колко въпросът ще е интересне, но мен ме гложди и за това исках да питам. Отнася се за един твой коментар на нещо писано от мен, което силно ме впечатли и много ме трогна но и ме озадачи. До колкото знам, а аз би трябавло да знам добре, не се познаваме лично. Тогава с какво толкова съм те впечатлила, че да кажеш подобно нещо?
"Ти си наистина едно от малкото същества на този свят, за които бих плакал."
Аз може да съм ментат, но също имам правото да се изразявам поетично, нали?
Написаното от теб беше безнадеждно. Показваше загуба на надеждата-за което не бих плакал. Но имаше и по-лошо. По-лошото е приемането на безнадеждността като нормално положение на нещата, статукво. А аз знам прекрасно, че ако не се опитваш, едва ли можеш да очакваш да промениш статуквото. При това положение, надеждат винаги си остава илюзия-а без наеджда хората не вярват в успеха, без вяра в успеха се провалят. Накратко, почувствах какво очакваш от бъдещето си...
Така написано, звучи прекалено академично. Всъщност просто не мога/и не съм сигурен, че искам/ да предам чувството на хартия/монитор/с думи.
Надявам се това обяснение да е достатъчно, понеже повече бих предпочел да обяснявам само на мейл или някаква друга форма на контакт, по-лична от писането в блог. Както си личи, не обичам точно да се разкривам в Интернет!
Мерси за което! понякога човек наиситан има нужда да чуе нещо подобно, пък било то и от напълно непознат.
Ментат звучи адски тежко, някак състаряващо... въпреки, че може да ти звучи странон знам какво значи, знам и от къде е ника ти, една от любимите ми книги - Дюн.
И аз не обичам този начин на разговор, предпочитам най-малкото Скайп, или най-добре на живо.
Дай музиката, да видим там как е ;)
Предположих, че имаш още по текста.
Не ми звучи странно, че знаеш какво е ментат, всъщност. Ако дневникът ти не ми звучеше интелигентно, нямаше да си давам труда да коментирам изобщо. За "състаряващото" не се бях замислял, но аз съм, какъвто съм и никът не променя това.
Ако предпочиташ разговор наживо, пиши ми на мейла, мисля, че е достъпен за всички. Без спамерите, или поне се надявам!
Ако не е достъпен, warriormentat@mail.bg трябва да свърши работа за установяване на контакт.
Ок, nousha, ще мислим какво да се пише за музиката. В момента нямам муза, но мога да опитам. Пак няма да е много жизнерадостно, предполагам, но пък вече трябва да сте свикнали, фоновият цвят на блога го подсказва!
По презумция допускаш, че читателите ти кършат ръце с надежда, че ще се придържаш към жизнерадостния тон, или ислиш, че спациално аз на такъв се надам? ;)
На мен ми се чете, с каквото настроени дойде - с такова.
По презумпция за теб говорех, щом отговарям на теб. Е, каквото дойде, тогава.
Вероятно пак ще обсъдим някой текст.
Публикуване на коментар